Послание на декана

 

 

доц. д-р Николай Марин
Декан на Правно-историческия факултет

 

Слово на Декана на Правно-историческия факултет при откриване на Научната конференция „Право и общество в (пост) пандемичния свят“ (online/хибрид) - по повод 30-години от създаването на Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

 

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми гости,

Скъпи колеги и приятели,

 

Приветствам Ви с днешния Ден на Европа! Не случайно е избрана и датата на днешната научна конференция, която е посветена на тридесет-годишнината от основаването на Правно-историческия факултет, защото днес повече от всякога е необходимо отговорно лидерство във всяка сфера и област. Настоящата научна конференция на тема „Право и общество в (пост) пандемичния свят“ се провежда под патронажа на акад. д-р х.к. Христо Григоров – Председател на Българския червен кръст, за което сме му признателни. Благодарим също така и на председателя на научния комитет проф. д.ю.н. Борис Велчев, както и на чуждестранните членове на комитета, които уважиха нашата инициатива – проф. д-р Владислав Чаплински и проф. д-р Михалис Хрисомалис.

В изграждането и утвърждаването на Правно-историческия факултет стои трудът на стотици преподаватели, на администрацията, на хиляди студенти и на стотици докторанти и, разбира се, на ръководителите на този факултет, сред които имам честта да бъда и аз. Разбира се следва да бъдат споменати и предходните декани на Правно-историческия факултет, всеки от които е допринесъл значително за развитието на Факултета в следните периоди:

От 1991 до 1999 г. проф. д-р Траян Лялев

От 1999 до 2008 г. проф. д-р Александър Воденичаров

От 2008 до 2010 г. проф. д-р Софка Матеева

От 2010 до 2019 г. проф. д-р Габриела Белова

От 2019 г. до момента доц. д-р Николай Марин.

 

30 години не са никак малък период от време, особено от гледна точка на динамиката, обществените отношения и устойчивия интерес, които има към специалностите във Факултета. Този интерес се наблюдава не само от български граждани, но и от граждани на другите държави членки на ЕС и от региона на Югоизточна Европа.

В дни като днешния постиженията и резултатите позволяват да се направи основателният извод, че Факултетът се утвърждава все по-категорично като едно от средищата за образование, наука и научни изследвания, за съчетаване на теорията и практиката. Впечатляващ е приносът на Факултета в организиране и участие в публични обсъждания на законопроекти. Обнадеждаващ факт е, че Факултетът участва във формирането на националните традиции за развитието на социалните и хуманитарните науки в Република България. В резултат – Факултетът е желан партньор за осъществяване на различна научно-изследователска и научно-преподавателска дейност. Свидетелство за това са многобройните проекти и програми, в които Правно-историческият факултет активно участва. През изминалото десетилетие във Факултета бе акредитирано ново професионално направление – 9.1. Национална сигурност. Разкрити бяха нови специалности в другите професионални направления.

Днес, в настоящата действителност сигурността, защитата правата на човека, защитата на икономическите и социалните права, на информационните права и равнопоставеността са едни от фундаменталните императиви в средносрочен и дългосрочен план. Сблъскахме се и разбрахме без напълно да осъзнаваме дълбочината на промените и тенденциите, които навлизат в науката и образованието. Необходимо е с общи усилия да се подготвим и да предадем чрез качествено образование най-съществения и значим опит на идните поколения, за да бъдат достойни граждани на България и на нашето европейско семейство.

Безспорно положително признание за дейността на Факултета са високите оценки на акредитация, успешната реализация на наши възпитаници и нарастващият интерес към най-високата образователна степен, каквато е докторантското обучение. Особено значение има и развиването на мобилността на преподаватели, студенти и служители по програма „Еразъм“. Постиженията, които Факултетът има в тази насока се изразяват в това, че в програмните периоди след 2000 г. е участвал изключително активно в нейното реализиране по линията на студентска, преподавателска и докторантска мобилност. Натрупаният опит доведе до спечелване на различни проекти, сред които се открояват престижни инициативи като „Жан Моне модул“.

Свидетелство за постигнатите високи резултат е и участието в програмите за трансгранично сътрудничество с Гърция и Република Северна Македония. Признанието за качеството на преподавателите във Факултета е тяхното привличане като преподаватели и в други университети в страната и чужбина, като експерти в различни институции. Сред преподавателите в Правно-историческия факултет има редица колеги, заемали и заемащи най-важните длъжности в централната и местната администрация, каквито са: председатели и заместник-председатели на Народното събрание – на 36. НС доц. д-р Снежана Ботушарова и доц. д-р Йордан Школагерски; на 38, 39 и 40. НС – проф. д-р Любен Корнезов; служебен премиер – проф. д.н Георги Близнашки; съдия в ЕСПЧ – доц. д-р Снежана Ботушарова; съдия в Конституционния съд на Косово – доц. д-р Снежана Ботушарова; съдия в Конституционния съд на Република България – доц. д-р Ванюшка Ангушева, няколко министри – проф. д-р Веселин Вучков, и заместник-министри, председател на Комисията за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева; заместник-председател на Върховния касационен съд – проф. д-р Марио Бобатинов; членове на Висшия съдебен съвет – проф. д-р Александър Воденичаров, д-р Незабравка Стоева; съдия във Върховния административен съд – г-н Росен Василев; ръководители на дипломатически представителства – в САЩ  доц. д-р Снежана Ботушарова, във Франция проф. д-р Милан Миланов, в Индия проф. д-р Еньо Савов, в Алжир и Обединените арабски емирства г-н Киряк Цонев; постоянен представител при ЮНЕСКО – проф. д-р Милан Миланов; Директор на дипломатическия институт – проф. д-р Милан Миланов; ръководител на дирекция „Консулски отношения“ доц. д-р Йордан Величков; заместник-председател на ЦИК доц. д-р Таня Йосифова, председател на СНС по правни науки проф. д-р Александър Воденичаров; директор на Националния исторически музей – проф. д.н Иля Прокопов, ректор на Академията на МВР –  проф. д-р Любомир Тимчев,  и заместник-ректор – доц. д-р Симо Михов; ръководители на служба „Военна информация“ – проф. д-р ген. майор Валери Лазаров и др. Не можем да не споменем, че част от преподавателите в нашия Факултет са и магистрати (Катя Бельова, Мария Тодорова, доц. д-р Асен Воденичаров, Татяна Андонова, Емилия Дончева и други). Наш колега бе и проф. д.н. Милчо Лалков, който през 1995 г. получи престижната Хердерова награда, която се връчва за подобряване на културното разбирателство между страните в Европа и мирните им взаимоотношения. Всичко това е повод за  огромна гордост и показва традициите за диалог между различните поколения на преподавателите в нашия Факултет.

Възможно е да пропускам някого измежду изброените, за което моля да бъда извинен!

Като част от непрекъснатия стремеж към модернизация на образователния процес, който е отличителна черта на Правно-историческия факултет, за първи път в България са въведени учебни дисциплини, които не се преподават в другите висши училища – „Алтернативно решаване на спорове“, „Виктимология“, „Медиация“, „Концепция и интерпретация на правния текст“, „Защита на личните данни в ЕС и трети държави“ (която е финансирана по програмата „Жан Моне модул“). Преподаватели от Факултета са специализирали в различни световни образователни центрове, сред които се нареждат Университетът Париж-1 Пантеон Сорбона, Университетът в Лос Анджелис, Варшавският университет, Аристотеловият университет в Солун,  Македонският университет в Солун, Институтът „Макс Планк“ – Люксембург и други. Наред с това редица преподаватели са участвали в различни програми, финансирани от правителството на САЩ, като програмата SUSI (Study of the US Institutes) и Фулбрайт (Fulbright), а също така и в Европейския център за професионално обучение и образование CEDEFOP в Солун. Преподаватели от Факултета са: заместник-национален представител в Европейската агенция за защита правата на човека (FRA) –  проф. д-р Габриела Белова, и командировани национални експерти в Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) – доц. д-р Симо Михов. Горните постижения ясно показват, че сред нашите преподаватели се отличават експерти с изключително висока и призната в Европа и света дейност.

Уважаеми колеги,

Настоящата конференция се провежда в една безпрецедентна обстановка, във време на обявена в световен мащаб пандемия. В това има известна символика, която поставя разделяне на периодите във времето – преди, по време и след пандемията. Пандемията повлия на всички обществени отношения и предизвика въвеждането на нови подходи, способи и механизми за овладяване на цялостната ситуация по разпространение на вируса, но паралелно с това и за функциониране на обществото в условията на определени медицински ограничения и препоръки. А наред с това настоящата конференция се провежда и в условията на изключително усложняваща се международна обстановка на фона на войната в Украйна. Преодоляването на тези предизвикателства е поредното изпитание, което ни дава оптимизъм, че само с обединените усилия на всички Факултетът би могъл да напредва, като запазва добрите позиции в сферата на висшето образование. Всъщност това е поредната конференция, която се провежда в условията на хибриден режим – присъствено и онлайн. Оттук нататък правото се развива в условията на нов вид обществени отношения, повлияни от, но и носещи отпечатъка на работата от дистанция.

Всички тези обстоятелства ни дават увереност и мотивация да продължим своята дейност по надграждане и утвърждаване на Правно-историческия факултет във времето и да постигнем дори по-добри резултати до следващия юбилей. Пожелавам приятна и ползотворна работа на всички участници в конференцията.

На добър час!

На многая лета!

09.05.2022 г.                                                         Декан:

гр. Благоевград                                                   / доц. д-р Николай Марин/

Last modified: Monday, 16 May 2022, 10:53 AM